Постинг
26.10.2011 16:24 -
Вичара Санграхам или Себеизследването - Част 2-Рамана Махариши
28
Ученик: Какъв е смисълът на учението, че в пратяхара трябва да се медитира върху пранава?
Учител: Смисълът на предписаната медитация върху пранава е следният. Пранава е Омкара състояща се от три и половина матри, т.е. а, у, м и ардха матра. От тях, а символизира будното състояние, Вишва джива и грубото тяло; у символизира състоянието на сънуване, Тайджаса джива и финото тяло; м символизира състоянието на дълбок сън, Праджна джива и каузалното тяло; ардха матра символизира Турия, което е “Себето” или “Аз-природата”; а това което е отвъд всичко е състоянието на Туриятита, или чисто Блаженство. Четвъртото състояние, което е състоянието на “Аз-природата” беше описано в параграфа за медитация (дхяна). То е многостранно обяснено – като природата на аматра, която включва трите матри: а, у и м, като маунакшара (беззвучна сричка), като аджапа (спонтанна джапа) и като адвайта мантра, която е същността на всички мантри, например Панчакшара. Следователно, за да се разбере истинското значение на пранава, всеки трябва да медитира върху нея. Това е медитация, която е същността на предаността, състояща се в съзерцаването на истината за Себето. Осъществяването на този процес е самадхи, което носи освобождение, и което е състояние на несравнимо блаженство. Почитаните Гуру също казват, че освобождението се постига единствено с преданост, чиято същност е съзерцаването на истината за Себето.
29
Ученик: Какъв е смисълът на учението, че трябва да се медитира посредством “Аз съм Той” мисълта върху истината, че никой не е различен от самопораждащата се и сияеща като пламък Светлина-Реалност?
Учител: (а) Смисълът на учението, че никой не е различен от самопораждащата се Светлина-Реалност е такъв: Свещените текстове дефинират медитацията с думите: “В центъра на осем листния Сърдечен лотос, който е природата на всичко, и който се съотнася с Кайлаша, Вайкунта и Парамапада, се намира Реалността с размер на палец, която блести като светкавица и сияе като пламък. Чрез медитация върху него, човек придобива безсмъртие.” От това ние трябва да узнаем, че чрез такава медитация се избягват следните грешки: (1) мисълта за различие във формата “аз съм различен и това е различно”, (2) медитация върху това, което е ограничено, (3) идеята, че Реалността е ограничена и (4) че Тя е ограничена до едно място.
(б) Смисълът на учението, че трябва да се медитира върху “Аз съм Той” (сахахам, Сохам) мисълта е следният: сах е върховното Себе, ахам е Себето, което е проявено като “Аз”. Дживата е Шивалинга, разположена в Сърдечния лотос, чието седалище е в тялото, което е града на Брахман; умът, чиято природа е егоизъм, е външно ориентиран и се идентифицира с тялото и т.н. Сега, умът трябва да се разтвори в Сърцето, т.е. чувството за “аз”, което е разположено в тялото и т.н. трябва да се отхвърли; когато човек изследва “Кой съм аз?”, оставайки необезпокоен в това състояние, природата на Себето се разкрива по фин начин като “Аз-Аз”; тази природа на Себето която е всичко, но все пак нищо, се проявява като всепроникващото върховно Себе, без разграничаване на вътре и вън; така сияе като пламък, както обяснихме горе, изразявайки истината “Аз съм Брахман”. Ако не се медитира върху Него като идентичен със себе си, човек си представя, че е различен и невежеството няма да изчезне. Затова се препоръчва медитация върху тъждеството.
Ако се медитира върху Себето продължително, непрекъснато и без вълнение, посредством “Аз съм Той” мисълта, което е техника за съзерцание на Себето, тъмнината на невежеството, която е в Сърцето и всички пречки, които са ефект от невежеството, ще бъдат отстранени и ще бъде постигната Безгранична Мъдрост[1].
Така, осъзнаването на Реалността в пещерата на Сърцето, която е в града (на Брахман), т.е. в тялото, е осъзнаването на всесъвършения Бог.
В града с девет порти, който е тялото, мъдрият пребивава в покой.[2]
Тялото е храмът; дживата е Бог (Шива). Ако човек го обожава с мисълта “Аз съм Той”, ще постигне освобождение.
Тялото, което се състои от пет обвивки е пещерата; Върховният, който живее там, е Господарят на пещерата. Така декларират свещените писания.
След като Себето е същността на всички богове, медитацията върху Себето е най-добрата от всички медитации. Всички други медитации са включени в нея. Другите медитации са предписани единствено, за да се стигне до тази. И така, ако тя е постигната, то останалите не са необходими. Да познаеш Себе си, е да знаеш Бог. Да не познаваш собственото си Себе, което си представя, че има божество, което е различно и се медитира върху него, се сравнява от великите с акта на измерване на дължината на собствената сянката със собствените си крака, и с търсенето на най-обикновена раковина, след като си изхвърлил безценен бисер, който си притежавал.[3]
30
Ученик: Дори само Сърцето и Брахмарандхра да са подходящи места за медитация, може ли да се медитира, ако е необходимо, върху шестте мистични ценъра (адхари)?
Учител: Шестте мистични центъра, за които е споменато, че са места за медитация, не са нищо друго освен продукт на въображението. Всички те имат значение за начинаещите в йога. В отношение към медитацията върху шестте центъра, Шивайогините казват, “Бог, който е с природата на недуално, абсолютно и съзнателно Себе, създава, поддържа и поглъща всички ни. Голям грях е да омърсяваш тази Реалност чрез налагането върху нея на различни имена и форми като Ганапати, Брахма, Вишну, Рудра, Махешвара и Садашива”, а Ведантистите казват, “Всички тези не са нищо друго освен фантазиите на ума”. Така че този, който познава собственото си Себе, което е с природата на съзнание, познаващо всичко, знае всичко. Великите казват също: “Когато това Едно е познато като Себето, всичко което не се е знаело, става познато. Ако ние, които сме изпълнени с различни мисли, медитираме върху Бог, който е Себето, ние ще се оттървем от множеството мисли чрез тази една мисъл; тогава дори и тази мисъл ще изчезне. Това се има предвид под изказването, че познавайки Себето, знаеш Бог. Това знание е освобождение.
31
Ученик: Как човек да мисли за Себето?
Учител: Себето е самосияещата, свободна от тъмнина и светлина, самопораждаща се Реалност. Затова не трябва да се мисли за нея като за това или онова. Самата мисъл ще се превърне в окова. Целта на медитацията върху Себето е да се накара ума да приеме формата на Себето. В центъра на пещерата на Сърцето, чистия Брахман е непосредствено проявен като Себето във формата на “Аз-Аз”. Moже ли да има по-голямо невежество, мислейки за него по различни начини, без да го познаваме като гореспоменатото?
32
Ученик: Беше казано, че Брахман е проявен в Сърцето като Себе във формата на “Аз-Аз”. За да се спомогне разбирането на изявлението, може ли да бъде обяснено още по-подробно?
Учител: Не знае ли всеки от собствен опит, че по време на дълбок сън, безсъзнание и т.н., няма каквото и да е знание, т.е. нито знание за Себето, нито друго знание? Впоследствие, когато се появи опитността във формата “аз се събудих от сън” или “аз се възстанових от припадъка” - не е ли това форма на специфично знание, което е израстнало от гореспоменатото неразличаващо състояние? Това специфично знание се нарича виджнана. Виджнана се появява, само като принадлежащо или на Себето, или на не-себето и няма независимо съществуване. Когато се отнася за Себето, е наречено истинско знание, знание във формата на ментална модификация, чиито обект е Себето или знание, което се удовлетворява с Неделимото (Себето); а когато се отнася за не-себето е наречена незнание. Състоянието на тази виджнана, което се отнася за Себето и е проявено като форма на Себето, е наречено “Аз-проявление”. Това проявление не може да бъде отделно от Реалността (Себето). Именно това проявление служи като указател за директно преживяване на Реалното. Но все пак, то не е Реалното състояние, само по себе си. Там където това проявление се разполага, е основната Реалност, наречена също праджнана. Ведантическият текст “праджнанам брахма”, учи на същата истина.
Знай това, като смисъла на свещените текстове. Себето, което е самосияещо и е свидетел на всичко, проявява себе си, пребивавайки във виджнанакоша (обвивката на интелекта). Чрез безпристрастен ум, хвани това Себе за своя цел и й се наслади, оставайки като Себето.
33
Ученик: Какво е това, което се нарича вътрешно поклонение или поклонение към безатрибутното?
Учител: В текстове като Рибху Гита, поклонението към безатрибутното e подробно обяснено (като отделна дисциплина). Все пак, всички дисциплини, като жертвопринасянето, благотворителността, аскетизма, спазването на обети, джапа, йога и пуджа, всъщност са видове медитация във формата “Аз съм Брахман”. Така че при всички видове дисциплини всеки трябва да внимава да не се отклонява от мисълта “Аз съм Брахман”. Това е смисъла на поклонението към безатрибутното.
34
Ученик: Какви са осемте члена на знанието (джнана ащанга)?
Учител: Осемте члена са тези, които вече бяха споменати, т.е. яма, нияма и т.н., но различно дефинирани:
(1) Яма: Това е контролирането на всички сетивни органи, осъзнавайки надостатъците, присъстващи в света, съставен от тялото и т.н.
(2) Нияма: Това е поддържането на поток от ментални форми, които се отнасят за Себето и отхвърлянето на останалите форми. С други думи, това е непрекъснато нарастващата любов към Върховното Себе.
(3) Асана: Това с помощта на което, постоянната медитация върху Брахман е възможна с лекота е асана.
(4) Пранаяма: Речака (издишането) е отстраняването на двата нереални аспекта на имената и формите, съставящи света, тялото и т.н., пурака (вдишването) е схващането на трите реални аспекта – съществуване, съзнание и блаженство, които са постоянно присъстващи в тези обекти, а кумбхака е задържането на тези аспекти, така осъзнати.
(5) Пратяхара: Това е предотвратяването на ума от повторно въвличане в имената и формите, веднъж отстранени.
(6) Дхарана: Задържането на ума в Сърцето, без да се отклонява навън и осъзнавайки се като самото Себе, което е Съществуване-Съзнание-Блаженство.
(7) Дхяна: Това е медитация във формата “Аз съм единствено чисто съзнание”. Оставяйки настрана тялото, съставено от пет обвивки, човек изследва “Кой съм аз?” и като резултат от това, остава като “Аз”, сияещ като Себето.
(8) Самадхи: Когато “Аз-проявлението” също изчезне, има (фино) директно преживяване. Това е самадхи.
За паранямата и т.н., представени тук, дисциплините, като асана, и т.н., споменати във връзка с йога, не са необходими. Етапите по пътя на знанието, могат да се практикуват навсякъде и по всяко време. От пътищата на йогата и знанието, човек може да следва този, който му харесва, или и двата, в зависимост от обстоятелствата. Великите учители казват, че забравата е корена на всичкото зло и е смърт за тези, които търсят освобождение[4], затова всеки трябва да остави ума да почива в Себето и никога да не го забравя: това е целта. Ако умът е контролиран, всичко останало е контролирано. Разликата между осемте члена на йога и осемте члена на знанието са изложени подробно от свещените текстове; така че, тук е дадена само есенцията на учението.
35
Ученик: Възможно ли е да се практикува по едно и също време пранаямата, принадлежаща на йога и пранаямата, отнасяща се към знанието?
Учител: Докато умът не е накаран да почива в Сърцето, или чрез пълното задържане (кевала кумбхака), или чрез изследване, речака, пурака и т.н., са необходими. Оттук, пранаямата на йога се прави по време на практика, а другата пранаяма, може да се прави винаги. Така и двете могат да бъдат практикувани. Йогическата пранаяма се прави, докато не се постиге умение за пълно задържане.
36
Ученик: Защо пътят към освобождението трябва да се преподава различно за всеки? Няма ли това да създаде объркване в умовете на аспирантите?
Учител: Във Ведите са дадени няколко пътя в съответствие с различната степен на квалифицираност на стремящите се. Все пак, понеже освобождението не е нищо друго освен унищожаването на ума, всички усилия имат за своя цел контрола на ума. Въпреки че формите на медитация може да изглеждат различни една от друга, накрая всички стават едно. Няма съмнение в това. Всеки може да възприеме този път, който приляга на зрелостта на неговия ум.
Контролът на прана, който е йога, и контролът на ума, който е джнана[5], са двете основни средства за унищожаването на ума. За някои първото може да изглежда по-лесно, а за други второто. Но все пак, джнана е като да укротиш буен бик, примамвайки го със зелена трева, докато йога е да го контролираш чрез използване на сила. Така мъдрите казват, че има три степени на квалифицираност на стремящите се. Най-високата е постигането на целта като накараш ума да стои твърдо установен в Себето чрез разкриване на природата на Реалното посредством Ведантическо изследване и чрез виждане на собственото себе и всички неща като природата на Реалното. Средната степен е да накараш ума да стои в Сърцето чрез кевала кумбхака и продължително медитиране върху Реалното. И най-ниската степен, чрез достигане на това състояние постепенно посредством контрол на дишането, и т.н.
Умът трябва да бъде накаран да почива в Сърцето до унищожаването на “аз-мисълта”, която е форма на невежество, установена в Сърцето. Това само по себе си е джнана; и единствено това е дхяна. Останалото е просто различие в думите и текстовете. Така прокламират свещените писания. Следователно ако човек съумее да държи ума в Себето, чрез едно или друго средство, не трябва да се тревожи за други неща.
Великите учители са учили също, че преданоотдаденият е по-велик от йогина[6], че средството за освобождението е предаността, която е с природата на съзерцание на собственото Себе.[7]
И така, това е пътят на осъзнаването на Брахман, което е различно наричано като Дахара видя, Брахма Видя, Атма Видя и т.н. Какво повече може да се каже от това? Всеки трябва да разбере останалото интуитивно.
Свещените текстове учат на различни методи. След като анализирали всичките, Великите декларирали, че това е най-директното и най-доброто средство.
37
Ученик: Практикувайки дисциплините, дадени горе, човек може да се избави от пречките, които са в ума, т.е. невежеството, съмнението, грешките и т.н., и така да постигне покой на ума. Все пак, има едно последно съмнение. След като умът е разтворен в Сърцето, там има само Съзнание, сияещо като Абсолютната Реалност. Kогато по този начин, умът е приел формата на Себето, кой е там да изследва? Такова изследване би свършило като себепреклонение. Това напомня на историята за овчаря, който търсел овцата си, която през цялото време е била на раменете му!
Учител: Дживата сама по себе си е Шива; самият Шива е дживата. Наистина, дживата не е нищо друго освен Шива. Kогато зрънцето е скрито в люспата се нарича арпа; когато е олющено се нарича ориз. По същия начин, докато човек е окован от кармата, остава джива; когато оковите на невежеството са строшени, той сияе като божеството Шива. Така декларират свещените текстове. Съответно, дживата, която е умът, всъщност е чистото Себе; но забравяйки Истината, вижда себе си като индивидуална душа и бива ограничен във формата на ума. Така нейното търсене на Себето, което e самата тя, е като търсенето на овцата от овчаря. Но дживата, която е забравила себе си, няма да стане Себето просто чрез непряко знание. Заради пречките, породени от остатъчните впечатления натрупани в предишни раждания, дживата отново и отново забравя своята идентичност със Себето и се заблуждава, идентифицирайки се с тялото и т.н. Ще стане ли човек вископоставен чиновник, просто като го гледа? Не са ли нужни постоянни усилия в тази насока, за да стане такъв? По същия начин, дживата, която е в оковите на менталната идентификация с тялото и т.н., занапред трябва да прилага постепенно увеличаващи продължителността си усилия под формата на съзерцание на Себето; и тогава, когато умът е унищожен, дживата ще стане Себето[8].
Постоянната практика на съзерцание на Себето ще унищожи ума и след това ще унищожи и себе си, така както пръчката, използвана за разпалване на огъня, горейки труп. Това е състоянието, наречено освобождение.
38
Ученик: Ако дживата е идентична със Себето, какво пречи на дживата да осъзнае истинската си природа?
Учител: Това е забравянето на истинската природа на дживата; това е известно като силата на забулването.
39
Ученик: Ако е истина, че дживата е забравила себе си, как “аз- преживяването” се появява за всички?
Учител: Воалът не скрива дживата напълно[9]; той скрива само природата на Себето като “Аз” и проектира идеята “аз съм тялото”; но не скрива съществуването на Себето, което е “Азът”, и който е реален и вечен.
40
Ученик: Какви са характеристиките на дживанмукта (освободения преживе) и видехамукта (освободения при смъртта)?
Учител: “Аз не съм тялото. Аз съм Брахман, който е проявен като Себето. В мен, който съм абсолютната Реалност[10], светът, съставен от тела и т.н., е просто проявление, както синьото в небето”. Този, който е осъзнал истината по този начин е дживанмукта. Все пак, докато неговия ум не е разтворен, могат се появят някои страдания в него, заради връзката си с обектите в съответствие с прарабдха (кармата, която е почнала да дава плодове, чиито резултат е сегашното тяло), и докато движението на ума не е преустановено, няма да има преживяване на блаженство. Преживяването на Себето е възможно само за ума, който е станал фин и неподвижен, вследствие на продължителна медитация. Този, който по този начин е надарен с фин ум, и който има опитността на Себето, е наречен дживанмукта. Това състояние на дживанмукта е отнесено към безартибутния Брахман и Турия. Този, при когото дори финия ум е разтворен и преживяването на себето е преустановено, и който, потопен в океана на блаженството, е станал едно с него без всякаквo отделно съществуване, е наречен видехамукта. Състоянието на видехамукта е това, което е обозначено като трансцендиращо безатрибутния Брахман и Турия. Това е крайната цел. Заради степени като страдание и щастие, за реализираните дживанмукти и видехамукти се говори, че са в четири категории – Брахмавид, Брахмавара, Брахмаваря и Брахмавариштха. Различията са от гледна точка на тези, които ги наблюдават; но всъщност няма разлика в реализацията, придобита чрез джнана.
Поклонение
Нека лотосовите Нозе на Рамана, Учителят,
който е самият величествен Шива,
а също и в човешка форма,
цъфтят вечно!
[1] “Ако медитацията във формата “Аз съм Шива” (Шивохам бхавана), която прекратява външно ориентираните мисли, е практикувана постоянно, ще настъпи самадхи” - Валлалар
[2] “В града, който има девет въображаеми порти, Той пребивава във формата на блаженство.” – Бхагавад Гита
[3] “Ние медитираме върху това, което съществува под фомата на Себе като атма таттва, сияещо и пребиваващо във всички живи същества, винаги изразявайки “Аз-Аз”. Да търсиш Бог навън, оставяйки Бог, пребиваващ в пещерата на Сърцето, е като да изхвърлиш безценен бисер и да търсиш най-обикновено мънисто.” – Йога Вашишта
[4] “Смъртта или Кала на тази земя, e отказът от съзерцаването на Себето, което не трябва да бъде оставяно дори за миг” - Вивекачудамани
[5] Виждането на всичко като Реалността, съгласно свещенните текстове: “Аз съм Брахман – един без втори.”
[6] “От всички йогини, само този, който почива с непоколебим ум и любов в Мен, ми е най-скъп.” – Бхагавад Гита
[7] “От средствата за освобождениe може да се каже, че единствено бхакти (предаността) е най-висшето, понеже бхакти е постоянното съзерцаване на Себето.” - Вивекачудамани.
[8] Макар че пречките, които причиняват обвързването с раждането са много, коренната причина за всички промени е аханкара. Тази коренна причина трябва да се унищожи завинаги - Вивекачудамани
[9] Невежеството не може да скрие основното “аз”, но скрива специфичната истина, че дживата е Висшето (Себе) – Кайваля Наванитха.
[10] Ако продължително се поддържа медитацията, че световете са проявление в мен, абсолютната Реалност, къде остава невежеството? – Кайваля Наванитха.
Аудио записът на "Себеизследването" на тамил: Кликнете тук, за да слушате аудиото
Текстът на "Себеизследването" на английски: http://www.sriramana...elf_enquiry.zip
Филмът на тамил "A Great Sage’s Love for All Beings"
със субтитри на английски, немски, испански, руски и др.:
1) http://www.youtube.c...h?v=GhdQcSnWcwc
2) http://www.youtube.c...h?v=rMFZ469xIVM
Ученик: Какъв е смисълът на учението, че в пратяхара трябва да се медитира върху пранава?
Учител: Смисълът на предписаната медитация върху пранава е следният. Пранава е Омкара състояща се от три и половина матри, т.е. а, у, м и ардха матра. От тях, а символизира будното състояние, Вишва джива и грубото тяло; у символизира състоянието на сънуване, Тайджаса джива и финото тяло; м символизира състоянието на дълбок сън, Праджна джива и каузалното тяло; ардха матра символизира Турия, което е “Себето” или “Аз-природата”; а това което е отвъд всичко е състоянието на Туриятита, или чисто Блаженство. Четвъртото състояние, което е състоянието на “Аз-природата” беше описано в параграфа за медитация (дхяна). То е многостранно обяснено – като природата на аматра, която включва трите матри: а, у и м, като маунакшара (беззвучна сричка), като аджапа (спонтанна джапа) и като адвайта мантра, която е същността на всички мантри, например Панчакшара. Следователно, за да се разбере истинското значение на пранава, всеки трябва да медитира върху нея. Това е медитация, която е същността на предаността, състояща се в съзерцаването на истината за Себето. Осъществяването на този процес е самадхи, което носи освобождение, и което е състояние на несравнимо блаженство. Почитаните Гуру също казват, че освобождението се постига единствено с преданост, чиято същност е съзерцаването на истината за Себето.
29
Ученик: Какъв е смисълът на учението, че трябва да се медитира посредством “Аз съм Той” мисълта върху истината, че никой не е различен от самопораждащата се и сияеща като пламък Светлина-Реалност?
Учител: (а) Смисълът на учението, че никой не е различен от самопораждащата се Светлина-Реалност е такъв: Свещените текстове дефинират медитацията с думите: “В центъра на осем листния Сърдечен лотос, който е природата на всичко, и който се съотнася с Кайлаша, Вайкунта и Парамапада, се намира Реалността с размер на палец, която блести като светкавица и сияе като пламък. Чрез медитация върху него, човек придобива безсмъртие.” От това ние трябва да узнаем, че чрез такава медитация се избягват следните грешки: (1) мисълта за различие във формата “аз съм различен и това е различно”, (2) медитация върху това, което е ограничено, (3) идеята, че Реалността е ограничена и (4) че Тя е ограничена до едно място.
(б) Смисълът на учението, че трябва да се медитира върху “Аз съм Той” (сахахам, Сохам) мисълта е следният: сах е върховното Себе, ахам е Себето, което е проявено като “Аз”. Дживата е Шивалинга, разположена в Сърдечния лотос, чието седалище е в тялото, което е града на Брахман; умът, чиято природа е егоизъм, е външно ориентиран и се идентифицира с тялото и т.н. Сега, умът трябва да се разтвори в Сърцето, т.е. чувството за “аз”, което е разположено в тялото и т.н. трябва да се отхвърли; когато човек изследва “Кой съм аз?”, оставайки необезпокоен в това състояние, природата на Себето се разкрива по фин начин като “Аз-Аз”; тази природа на Себето която е всичко, но все пак нищо, се проявява като всепроникващото върховно Себе, без разграничаване на вътре и вън; така сияе като пламък, както обяснихме горе, изразявайки истината “Аз съм Брахман”. Ако не се медитира върху Него като идентичен със себе си, човек си представя, че е различен и невежеството няма да изчезне. Затова се препоръчва медитация върху тъждеството.
Ако се медитира върху Себето продължително, непрекъснато и без вълнение, посредством “Аз съм Той” мисълта, което е техника за съзерцание на Себето, тъмнината на невежеството, която е в Сърцето и всички пречки, които са ефект от невежеството, ще бъдат отстранени и ще бъде постигната Безгранична Мъдрост[1].
Така, осъзнаването на Реалността в пещерата на Сърцето, която е в града (на Брахман), т.е. в тялото, е осъзнаването на всесъвършения Бог.
В града с девет порти, който е тялото, мъдрият пребивава в покой.[2]
Тялото е храмът; дживата е Бог (Шива). Ако човек го обожава с мисълта “Аз съм Той”, ще постигне освобождение.
Тялото, което се състои от пет обвивки е пещерата; Върховният, който живее там, е Господарят на пещерата. Така декларират свещените писания.
След като Себето е същността на всички богове, медитацията върху Себето е най-добрата от всички медитации. Всички други медитации са включени в нея. Другите медитации са предписани единствено, за да се стигне до тази. И така, ако тя е постигната, то останалите не са необходими. Да познаеш Себе си, е да знаеш Бог. Да не познаваш собственото си Себе, което си представя, че има божество, което е различно и се медитира върху него, се сравнява от великите с акта на измерване на дължината на собствената сянката със собствените си крака, и с търсенето на най-обикновена раковина, след като си изхвърлил безценен бисер, който си притежавал.[3]
30
Ученик: Дори само Сърцето и Брахмарандхра да са подходящи места за медитация, може ли да се медитира, ако е необходимо, върху шестте мистични ценъра (адхари)?
Учител: Шестте мистични центъра, за които е споменато, че са места за медитация, не са нищо друго освен продукт на въображението. Всички те имат значение за начинаещите в йога. В отношение към медитацията върху шестте центъра, Шивайогините казват, “Бог, който е с природата на недуално, абсолютно и съзнателно Себе, създава, поддържа и поглъща всички ни. Голям грях е да омърсяваш тази Реалност чрез налагането върху нея на различни имена и форми като Ганапати, Брахма, Вишну, Рудра, Махешвара и Садашива”, а Ведантистите казват, “Всички тези не са нищо друго освен фантазиите на ума”. Така че този, който познава собственото си Себе, което е с природата на съзнание, познаващо всичко, знае всичко. Великите казват също: “Когато това Едно е познато като Себето, всичко което не се е знаело, става познато. Ако ние, които сме изпълнени с различни мисли, медитираме върху Бог, който е Себето, ние ще се оттървем от множеството мисли чрез тази една мисъл; тогава дори и тази мисъл ще изчезне. Това се има предвид под изказването, че познавайки Себето, знаеш Бог. Това знание е освобождение.
31
Ученик: Как човек да мисли за Себето?
Учител: Себето е самосияещата, свободна от тъмнина и светлина, самопораждаща се Реалност. Затова не трябва да се мисли за нея като за това или онова. Самата мисъл ще се превърне в окова. Целта на медитацията върху Себето е да се накара ума да приеме формата на Себето. В центъра на пещерата на Сърцето, чистия Брахман е непосредствено проявен като Себето във формата на “Аз-Аз”. Moже ли да има по-голямо невежество, мислейки за него по различни начини, без да го познаваме като гореспоменатото?
32
Ученик: Беше казано, че Брахман е проявен в Сърцето като Себе във формата на “Аз-Аз”. За да се спомогне разбирането на изявлението, може ли да бъде обяснено още по-подробно?
Учител: Не знае ли всеки от собствен опит, че по време на дълбок сън, безсъзнание и т.н., няма каквото и да е знание, т.е. нито знание за Себето, нито друго знание? Впоследствие, когато се появи опитността във формата “аз се събудих от сън” или “аз се възстанових от припадъка” - не е ли това форма на специфично знание, което е израстнало от гореспоменатото неразличаващо състояние? Това специфично знание се нарича виджнана. Виджнана се появява, само като принадлежащо или на Себето, или на не-себето и няма независимо съществуване. Когато се отнася за Себето, е наречено истинско знание, знание във формата на ментална модификация, чиито обект е Себето или знание, което се удовлетворява с Неделимото (Себето); а когато се отнася за не-себето е наречена незнание. Състоянието на тази виджнана, което се отнася за Себето и е проявено като форма на Себето, е наречено “Аз-проявление”. Това проявление не може да бъде отделно от Реалността (Себето). Именно това проявление служи като указател за директно преживяване на Реалното. Но все пак, то не е Реалното състояние, само по себе си. Там където това проявление се разполага, е основната Реалност, наречена също праджнана. Ведантическият текст “праджнанам брахма”, учи на същата истина.
Знай това, като смисъла на свещените текстове. Себето, което е самосияещо и е свидетел на всичко, проявява себе си, пребивавайки във виджнанакоша (обвивката на интелекта). Чрез безпристрастен ум, хвани това Себе за своя цел и й се наслади, оставайки като Себето.
33
Ученик: Какво е това, което се нарича вътрешно поклонение или поклонение към безатрибутното?
Учител: В текстове като Рибху Гита, поклонението към безатрибутното e подробно обяснено (като отделна дисциплина). Все пак, всички дисциплини, като жертвопринасянето, благотворителността, аскетизма, спазването на обети, джапа, йога и пуджа, всъщност са видове медитация във формата “Аз съм Брахман”. Така че при всички видове дисциплини всеки трябва да внимава да не се отклонява от мисълта “Аз съм Брахман”. Това е смисъла на поклонението към безатрибутното.
34
Ученик: Какви са осемте члена на знанието (джнана ащанга)?
Учител: Осемте члена са тези, които вече бяха споменати, т.е. яма, нияма и т.н., но различно дефинирани:
(1) Яма: Това е контролирането на всички сетивни органи, осъзнавайки надостатъците, присъстващи в света, съставен от тялото и т.н.
(2) Нияма: Това е поддържането на поток от ментални форми, които се отнасят за Себето и отхвърлянето на останалите форми. С други думи, това е непрекъснато нарастващата любов към Върховното Себе.
(3) Асана: Това с помощта на което, постоянната медитация върху Брахман е възможна с лекота е асана.
(4) Пранаяма: Речака (издишането) е отстраняването на двата нереални аспекта на имената и формите, съставящи света, тялото и т.н., пурака (вдишването) е схващането на трите реални аспекта – съществуване, съзнание и блаженство, които са постоянно присъстващи в тези обекти, а кумбхака е задържането на тези аспекти, така осъзнати.
(5) Пратяхара: Това е предотвратяването на ума от повторно въвличане в имената и формите, веднъж отстранени.
(6) Дхарана: Задържането на ума в Сърцето, без да се отклонява навън и осъзнавайки се като самото Себе, което е Съществуване-Съзнание-Блаженство.
(7) Дхяна: Това е медитация във формата “Аз съм единствено чисто съзнание”. Оставяйки настрана тялото, съставено от пет обвивки, човек изследва “Кой съм аз?” и като резултат от това, остава като “Аз”, сияещ като Себето.
(8) Самадхи: Когато “Аз-проявлението” също изчезне, има (фино) директно преживяване. Това е самадхи.
За паранямата и т.н., представени тук, дисциплините, като асана, и т.н., споменати във връзка с йога, не са необходими. Етапите по пътя на знанието, могат да се практикуват навсякъде и по всяко време. От пътищата на йогата и знанието, човек може да следва този, който му харесва, или и двата, в зависимост от обстоятелствата. Великите учители казват, че забравата е корена на всичкото зло и е смърт за тези, които търсят освобождение[4], затова всеки трябва да остави ума да почива в Себето и никога да не го забравя: това е целта. Ако умът е контролиран, всичко останало е контролирано. Разликата между осемте члена на йога и осемте члена на знанието са изложени подробно от свещените текстове; така че, тук е дадена само есенцията на учението.
35
Ученик: Възможно ли е да се практикува по едно и също време пранаямата, принадлежаща на йога и пранаямата, отнасяща се към знанието?
Учител: Докато умът не е накаран да почива в Сърцето, или чрез пълното задържане (кевала кумбхака), или чрез изследване, речака, пурака и т.н., са необходими. Оттук, пранаямата на йога се прави по време на практика, а другата пранаяма, може да се прави винаги. Така и двете могат да бъдат практикувани. Йогическата пранаяма се прави, докато не се постиге умение за пълно задържане.
36
Ученик: Защо пътят към освобождението трябва да се преподава различно за всеки? Няма ли това да създаде объркване в умовете на аспирантите?
Учител: Във Ведите са дадени няколко пътя в съответствие с различната степен на квалифицираност на стремящите се. Все пак, понеже освобождението не е нищо друго освен унищожаването на ума, всички усилия имат за своя цел контрола на ума. Въпреки че формите на медитация може да изглеждат различни една от друга, накрая всички стават едно. Няма съмнение в това. Всеки може да възприеме този път, който приляга на зрелостта на неговия ум.
Контролът на прана, който е йога, и контролът на ума, който е джнана[5], са двете основни средства за унищожаването на ума. За някои първото може да изглежда по-лесно, а за други второто. Но все пак, джнана е като да укротиш буен бик, примамвайки го със зелена трева, докато йога е да го контролираш чрез използване на сила. Така мъдрите казват, че има три степени на квалифицираност на стремящите се. Най-високата е постигането на целта като накараш ума да стои твърдо установен в Себето чрез разкриване на природата на Реалното посредством Ведантическо изследване и чрез виждане на собственото себе и всички неща като природата на Реалното. Средната степен е да накараш ума да стои в Сърцето чрез кевала кумбхака и продължително медитиране върху Реалното. И най-ниската степен, чрез достигане на това състояние постепенно посредством контрол на дишането, и т.н.
Умът трябва да бъде накаран да почива в Сърцето до унищожаването на “аз-мисълта”, която е форма на невежество, установена в Сърцето. Това само по себе си е джнана; и единствено това е дхяна. Останалото е просто различие в думите и текстовете. Така прокламират свещените писания. Следователно ако човек съумее да държи ума в Себето, чрез едно или друго средство, не трябва да се тревожи за други неща.
Великите учители са учили също, че преданоотдаденият е по-велик от йогина[6], че средството за освобождението е предаността, която е с природата на съзерцание на собственото Себе.[7]
И така, това е пътят на осъзнаването на Брахман, което е различно наричано като Дахара видя, Брахма Видя, Атма Видя и т.н. Какво повече може да се каже от това? Всеки трябва да разбере останалото интуитивно.
Свещените текстове учат на различни методи. След като анализирали всичките, Великите декларирали, че това е най-директното и най-доброто средство.
37
Ученик: Практикувайки дисциплините, дадени горе, човек може да се избави от пречките, които са в ума, т.е. невежеството, съмнението, грешките и т.н., и така да постигне покой на ума. Все пак, има едно последно съмнение. След като умът е разтворен в Сърцето, там има само Съзнание, сияещо като Абсолютната Реалност. Kогато по този начин, умът е приел формата на Себето, кой е там да изследва? Такова изследване би свършило като себепреклонение. Това напомня на историята за овчаря, който търсел овцата си, която през цялото време е била на раменете му!
Учител: Дживата сама по себе си е Шива; самият Шива е дживата. Наистина, дживата не е нищо друго освен Шива. Kогато зрънцето е скрито в люспата се нарича арпа; когато е олющено се нарича ориз. По същия начин, докато човек е окован от кармата, остава джива; когато оковите на невежеството са строшени, той сияе като божеството Шива. Така декларират свещените текстове. Съответно, дживата, която е умът, всъщност е чистото Себе; но забравяйки Истината, вижда себе си като индивидуална душа и бива ограничен във формата на ума. Така нейното търсене на Себето, което e самата тя, е като търсенето на овцата от овчаря. Но дживата, която е забравила себе си, няма да стане Себето просто чрез непряко знание. Заради пречките, породени от остатъчните впечатления натрупани в предишни раждания, дживата отново и отново забравя своята идентичност със Себето и се заблуждава, идентифицирайки се с тялото и т.н. Ще стане ли човек вископоставен чиновник, просто като го гледа? Не са ли нужни постоянни усилия в тази насока, за да стане такъв? По същия начин, дживата, която е в оковите на менталната идентификация с тялото и т.н., занапред трябва да прилага постепенно увеличаващи продължителността си усилия под формата на съзерцание на Себето; и тогава, когато умът е унищожен, дживата ще стане Себето[8].
Постоянната практика на съзерцание на Себето ще унищожи ума и след това ще унищожи и себе си, така както пръчката, използвана за разпалване на огъня, горейки труп. Това е състоянието, наречено освобождение.
38
Ученик: Ако дживата е идентична със Себето, какво пречи на дживата да осъзнае истинската си природа?
Учител: Това е забравянето на истинската природа на дживата; това е известно като силата на забулването.
39
Ученик: Ако е истина, че дживата е забравила себе си, как “аз- преживяването” се появява за всички?
Учител: Воалът не скрива дживата напълно[9]; той скрива само природата на Себето като “Аз” и проектира идеята “аз съм тялото”; но не скрива съществуването на Себето, което е “Азът”, и който е реален и вечен.
40
Ученик: Какви са характеристиките на дживанмукта (освободения преживе) и видехамукта (освободения при смъртта)?
Учител: “Аз не съм тялото. Аз съм Брахман, който е проявен като Себето. В мен, който съм абсолютната Реалност[10], светът, съставен от тела и т.н., е просто проявление, както синьото в небето”. Този, който е осъзнал истината по този начин е дживанмукта. Все пак, докато неговия ум не е разтворен, могат се появят някои страдания в него, заради връзката си с обектите в съответствие с прарабдха (кармата, която е почнала да дава плодове, чиито резултат е сегашното тяло), и докато движението на ума не е преустановено, няма да има преживяване на блаженство. Преживяването на Себето е възможно само за ума, който е станал фин и неподвижен, вследствие на продължителна медитация. Този, който по този начин е надарен с фин ум, и който има опитността на Себето, е наречен дживанмукта. Това състояние на дживанмукта е отнесено към безартибутния Брахман и Турия. Този, при когото дори финия ум е разтворен и преживяването на себето е преустановено, и който, потопен в океана на блаженството, е станал едно с него без всякаквo отделно съществуване, е наречен видехамукта. Състоянието на видехамукта е това, което е обозначено като трансцендиращо безатрибутния Брахман и Турия. Това е крайната цел. Заради степени като страдание и щастие, за реализираните дживанмукти и видехамукти се говори, че са в четири категории – Брахмавид, Брахмавара, Брахмаваря и Брахмавариштха. Различията са от гледна точка на тези, които ги наблюдават; но всъщност няма разлика в реализацията, придобита чрез джнана.
Поклонение
Нека лотосовите Нозе на Рамана, Учителят,
който е самият величествен Шива,
а също и в човешка форма,
цъфтят вечно!
[1] “Ако медитацията във формата “Аз съм Шива” (Шивохам бхавана), която прекратява външно ориентираните мисли, е практикувана постоянно, ще настъпи самадхи” - Валлалар
[2] “В града, който има девет въображаеми порти, Той пребивава във формата на блаженство.” – Бхагавад Гита
[3] “Ние медитираме върху това, което съществува под фомата на Себе като атма таттва, сияещо и пребиваващо във всички живи същества, винаги изразявайки “Аз-Аз”. Да търсиш Бог навън, оставяйки Бог, пребиваващ в пещерата на Сърцето, е като да изхвърлиш безценен бисер и да търсиш най-обикновено мънисто.” – Йога Вашишта
[4] “Смъртта или Кала на тази земя, e отказът от съзерцаването на Себето, което не трябва да бъде оставяно дори за миг” - Вивекачудамани
[5] Виждането на всичко като Реалността, съгласно свещенните текстове: “Аз съм Брахман – един без втори.”
[6] “От всички йогини, само този, който почива с непоколебим ум и любов в Мен, ми е най-скъп.” – Бхагавад Гита
[7] “От средствата за освобождениe може да се каже, че единствено бхакти (предаността) е най-висшето, понеже бхакти е постоянното съзерцаване на Себето.” - Вивекачудамани.
[8] Макар че пречките, които причиняват обвързването с раждането са много, коренната причина за всички промени е аханкара. Тази коренна причина трябва да се унищожи завинаги - Вивекачудамани
[9] Невежеството не може да скрие основното “аз”, но скрива специфичната истина, че дживата е Висшето (Себе) – Кайваля Наванитха.
[10] Ако продължително се поддържа медитацията, че световете са проявление в мен, абсолютната Реалност, къде остава невежеството? – Кайваля Наванитха.
Аудио записът на "Себеизследването" на тамил: Кликнете тук, за да слушате аудиото
Текстът на "Себеизследването" на английски: http://www.sriramana...elf_enquiry.zip
Филмът на тамил "A Great Sage’s Love for All Beings"
със субтитри на английски, немски, испански, руски и др.:
1) http://www.youtube.c...h?v=GhdQcSnWcwc
2) http://www.youtube.c...h?v=rMFZ469xIVM
Рамана Махариши - Нар яр? или Кой съм аз...
Част 1-Рамана Махариши - Упадеша Манджар...
Част 2-Рамана Махариши - Упадеша Манджар...
Част 1-Рамана Махариши - Упадеша Манджар...
Част 2-Рамана Махариши - Упадеша Манджар...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
