Постинг
17.10.2011 14:04 -
Рамана Махариши - Нар яр? или Кой съм аз?
Работата “Кой съм аз?” е написана в същия период, както и "Себеизследването". Тя се заражда като отговори на някои въпроси, зададени от Шивапракашам Пиллай, един от най-ранните поклонници. По-късно, събрани и доразвити, въпросите и отговорите са били предоставени за одобрение от Бхагаван. След това са публикувани във формата на въпроси и отговори, но впоследствие са изменени под формата на свързана експозиция. В настоящото издание е представена оригиналната творба.
Всички живи същества желаят да бъдат винаги щастливи без да страдат, и тъй като при всички се наблюдава изключителна любов към себе си, и понеже единствено щастието е причина за любовта, за да се разкрие това щастие, което е собствената природа, и което се преживява в състоянието на дълбок сън, в което няма ум, човек трябва да познае Себе си.
1. Кой съм аз?
Не съм грубото тяло, съставено от седем вида тъкани[1]; не съм петте органи на сетивата[2]; не съм петте органи на движението[3]; не съм петте жизнени дъха[4]; не съм също и умът, който мисли; не съм дори и неведението (на дълбокия сън), в което остатъчните впечатления от обектите са латентни, и където няма обекти и активности.
2. Ако не съм нито едно от тези, тогава “Кой съм аз?”
След отхвърлянето на всичко гореспоменато чрез “не това, не това”, Осъзнаването, което остава – това съм Аз.
3. Каква е природата на Осъзнаването?
Природата на Осъзнаването е Съществуване-Съзнание-Блаженство.
4. Кога ще се постигне Себереализация?
Когато светът, който е видяното е отстранен, ще се случи реализация на Себето, което е Свидетеля.
5. Възможна ли е Себереализацията, когато светът е там (взет за реален)?
Не е възможна.
6. Защо?
Свидетелят и видяният обект са като въжето и змията. Също както знанието за въжето, което е основата, няма да се появи, докато фалшивото знание за илюзорната змия не си отиде, така и реализацията на Себето, което е основата, няма да бъде постигнато докато вярването, че светът е реален не е отстранено.
7. Кога светът, който е видяният обект, ще бъде отхвърлен?
Когато умът, който е причината за всяко разпознаване и за всички действия, стане неподвижен, светът ще изчезне.
8. Каква е природата на ума?
Това, което се нарича “ум” е чудна сила пребиваваща в Себето. Той е причината за раждането на мислите. Няма такова нещо като ум, който е отделен от мислите. Следователно мисълта е природата на ума. Няма същност наречена свят, отделна от мислите. В дълбок сън няма мисли, няма и свят. В будността и съня със съновидения има мисли, има и свят. Както паякът изпуска нишката (на паяжината) и отново я прибира обратно в себе си, по същия начин умът проектира света чрез себе си и отново го разтваря в себе си. Когато умът излезе от Себето, светът се появява. Следователно когато светът се появява (изглежда реален), Себето не се възприема, а когато Себето се появи (сияе), светът не се възприема. Когато човек постоянно изследва природата на ума, той ще изчезне, оставяйки Себето (като остатък). Това, което се разбира под Себе е Атман. Умът винаги съществува в зависимост от нещо грубо; той не може да съществува сам. Умът е това, което се нарича фино тяло или душа (джива).
9. Какво представлява пътят на изследването за разбиране на природата на ума?
Това, което израства като “аз” в тялото, е умът. Ако се изследва, къде в тялото израства “аз” мисълта, ще стане ясно, че се появява в Сърцето. Там е източникът на ума. Човек ще бъде доведен до това място, дори ако продължително мисли “аз", "аз” . От всички мисли, които изникват в ума, “аз-мисълта” е първата. Другите мисли се появяват единствено след израстването на тази. Второто и третото лично местоимение се появяват само след появяването на първото лично местоимение; без първото лично местоимение, няма да има второ и трето.
10. Как умът ще стане неподвижен?
Чрез изследването “Кой съм аз?”. Мисълта “Кой съм аз?” ще унищожи всички други мисли, и както пръчката, използвана за разгаряне на горящата клада за мъртвите, накрая сама се унищожава. Тогава ще изгрее Себереализацията.
11. Какво е средството за постоянното задържане върху мисълта “Кой съм аз?”?
Когато други мисли изникнат, те не трябва да се следват, а да се изследва “За кого изникват?”. Няма значение колко мисли възникват. Когато се появи мисъл, човек трябва да изследва съсредоточено, “За кой изниква тази мисъл?”. Отговорът, който се издига, би трябвало да е “За мен”. Тогава ако човек изследва “Кой съм аз?”, умът ще се върне към източника си и мисълта, която е израстнала ще затихне. Чрез постоянна практика по този начин, умът ще развие умение да стои в източника си. Грубите имена и форми се появяват, когато умът, който е фин, отива навън чрез мозъка и сетивните органи; когато стои в Сърцето, имената и формите изчезват. Възпирането на външната ориентация на ума и пребивававането му в Сърцето се нарича вглъбеност (антармукта). Оставянето на ума да излиза от Сърцето е познато като формализъм (бахирмукта). Така, когато умът стои в Сърцето, “аза”, който е източника на всички мисли, ще изчезне и ще засияе вечно съществуващото Себе. Каквото и да прави човек, трябва да го прави без чувство за “аз”. Ако се действа по този начин, всичко ще се види като природата на Шива (Бог).
12. Няма ли други средства за умиротворяване на ума?
Освен изследването, няма други адекватни средства. Ако контролът на ума е търсен чрез други средства, умът ще изглежда че е контролиран, но отново ще се появи. Чрез контрол на дишането, умът ще стане тих; но ще бъде тих, докато има контрол на дишането, а когато нормалното дишане се възобнови, умът също ще започне да се движи и да се заблуждава, подтикван от остатъчните впечатления. Източникът на ума и дишането е един и същ. В действителност, мисълта е природата на ума. Мисълта “аз” е първата мисъл на ума; и това е егото. Затова, когато възникне егото, възниква и дишането. Следователно, когато умът стане неподвижен, дишането е контролирано, а когато дишането е контролирно, умът става спокоен. Но в дълбок сън, въпреки че умът е неподвижен, дишането не спира. Това става поради Божията воля, така че тялото на човека да бъде съхранено, а другите хора да не остават с впечатлениeто, че е мъртъв. В будно състояние, в самадхи, когато умът стане неподвижен, дишането е контролирано. Дишането е грубата форма на ума. До момента на смъртта, умът държи дъха в тялото; и когато тялото умре, умът взима дъха със себе си. Следователно практиката на контрол на дишането дава покой на ума (манониграха); но тя няма да унищожи ума (манонаса).
Практики като контрол на дишането, медитация върху форма на Бога, повторение на мантри, пост, и т.н., са помощни средства за постигане на покой на ума.
Чрез медитация върху форми на Бога и чрез повторение на мантри, умът става еднонасочен. Умът винаги се лута, но също както слона, на който му се даде да държи верига в хобота си, ще продължи, държейки веригата и нищо друго, така и умът зает с име или форма, ще хване само това. Когато умът се разшири във формата на безброй мисли, всяка мисъл става слаба; но когато останалите мисли се разтворят, умът става еднонасочен и силен; за такъв ум Себеизследването ще бъде лесно. Oт всички ограничителни правила, това за приемането на саттвична храна в умерени количества е най-доброто; спазвайки това правило, саттвичното качество на ума ще расте и това ще е благотворно за Себеизследването.
13. Остатъчните впечатления (мислите) от обектите се появяват безспирно като вълните на океана. Кога те ще бъдат унищожени?
Когато медитацията върху Себето изгрява все повече и повече, мислите ще бъдат унищожени.
14. Възможно ли е остатъчните впечатления от обектите, които идват от незапомнни времена, да бъдат разтворени и да се остане като чистото Себе?
Без да се поддава на съмнението “Възможно ли е или не?”, човек трябва да се придържа към медитацията върху Себето. Дори ако е голям грешник, той не трябва да се тревожи и да ридае “О! Аз съм грешник, как е възможно да бъда спасен?” Човек трябва напълно да отхвърли мисълта “Аз съм грешник” и интензивно да медитира върху Себето; тогава със сигурност ще успее. Няма два ума – единия добър, другия лош; умът е само един. Остатъчните впечатления са два вида – благоприятни и неблагоприятни. Когато умът е под влиянието на благоприятните впечатления е наречен добър, а когато е под влиянието на неблагоприятните впечатления е считан за лош.
На умът не трябва да се позволява да блуждае след светски обекти и това, което засяга други хора. Колкото и лоши да са хората, не трябва да се поддържа омраза към тях. И желанието и отвращението трябва да бъдат избягвани. Който дава на другите, дава на себе си. Ако тази истина е разбрана, кой няма да дава на другите? Когато "азът" се появи, всичко се появява; когато "азът" oстане в покой, всичко е в покой. В каквато степен сме смирени, в такава степен ще получим добро. Ако умът се държи в покой, човек може да живее навсякъде.
15. Колко време трябва да се практикува изследването?
Изследването “Кой съм аз?” е нужно, докато има впечатления от обектите на ума. Когато мислите възникнат, те трябва да се унищожат тогава и там, в мястото на възникването им, чрез изследване. Човек непрекъснато трябва да съзерцава Себето, и единствено това трябва да се прави, докато Себето не е разкрито. Докато има врагове в крепостта, те ще продължават да нападат и занапред; ако те са унищожавани, когато се появяват, крепостта ще бъде в наши ръце.
16. Каква е природата на Себето?
Каквото съществува, всъщност е единствено Себето. Светът, индивидуалната душа и Бог са проявления в него. Като сребристото в седефа, тези три се появяват и изчезват едновременно.
Себето няма абсолютно никаква “аз-мисъл”. То е наричано “Тишина”. Себето само по себе си е светът; Себето само по себе си е “аза”; Себето само по себе си е Бог; всичко е Шива, Себето.
17. Бог ли върши всичко?
Слънцето свети без да иска, без да решава и без усилие и просто в присъствието му камъкът излъчва топлина, лотосът разцъфва, водата се изпарява, хората изпълняват техните различни дейности и после почиват. Kакто в присъствието на магнита, иглата се движи, така и поради силата на самото присъствие на Бог, душите, управлявани от трите (космични) функции[5] или петорната божествена активност[6], извършват техните действия и после почиват, в съответствие с тяхната карма. Бог не взима решения; никоя карма не Го обвързва, така както светските дейности не оказват влияние на слънцето, и както предимствата и недостатъците на другите четири елемента не оказват влияние на всепроникващото пространство.
18. От поклонниците, кой е най-добрият?
Този, който се е отдал изцяло на Себето, което е Бог, е най-превъзходния поклонник. Себеотдаването на Бог, значи да си установен постоянно в Себето, без да даваш почва за поява на никакви мисли, освен на такива за Себето.
Каквито и товари да са хвърлени на Бога, Той ги носи. След като върховната сила на Бог прави възможно нещата да се движат, защо ние, вместо да се отдадем на нея, трябва постоянно да се тревожим с мисли като, какво и как трябва или не трябва да бъде направено? Ние знаем, че влакът носи всички товари, така че, след като сме качени на него, защо трябва да носим нашия малък багаж на главата си за наш дискомфорт, вместо да го оставим долу на пода и да се чувстваме облекчени?
19. Какво е непривързаност?
Непривързаност е, когато израстват мисли, те да се унищожават напълно и без остатък в източника им. Както гмуркачът връзва камък около кръста си и потъва до дъното на морето и там намира перлите, така и човек трябва да е непривързан, да се гмурне в себе си и да се сдобие с Перлата-Себе.
20. Бог или Гуру могат ли да причинят освобождението на душата?
Бог и Гуру само ще покажат пътя към реализацията; самите те няма да доведат душата до състоянието на свобода.
Всъщност, Бог и Гуру не са различни. Също както за жертвата, която е попаднала в челюстите на тигъра няма бягане, така и попадналите пред милостивия поглед на Гуру, ще бъдат спасени и няма да се изгубят; но все пак, човек трябва със свои собствени усилия, следвайки пътя, показан от Бог или Гуру, да постигне освобождение. Човек може да познае себе си единствено със собственото си око на знанието, а не с нечие друго. Нима Рама се нуждае от помощта на огледало, за да знае, че е Рама?
21. Необходимо ли е за копнеещият за освобождение да изследва природата на принципите (таттвите)?
Както някой, който иска да изхвърли боклука, няма нужда да го анализира и да гледа какъв е, така и този, който иска да узнае Себето, няма нужда да брои принципи или да изследва характеристиките им; това, което трябва да прави е да отхвърли всички принципи, които скриват Себето. Светът трябва да бъде разглеждан като сън.
22. Има ли разлика между будността и сънуването?
Будността е продължителна, а сънят е кратък; освен тази, няма друга разлика. Случките в будно състояние изглеждат реални, както и тези в съня, докато сънуваш. Сънувайки, умът използва друго тяло. И при двете състояния - будното и сънуването - мислите, имената и формите се появяват едновременно.
23. Има ли някаква полза да се четат книги за тези, които копнеят за освобождение?
Всички текстове казват, че за да постигне освобождение, човек трябва да направи ума неподвижен; следователно тяхното крайно учение е, че ума трябва да е тих; веднъж разбрано, няма нужда от безкрайно четене. За да се успокои умът, човек трябва единствено да изследва какво е собственото Себе. Как това търсене може да бъде осъществено в книгите? Човек трябва да познае Себето със собственото си око на мъдростта. Себето е вътрешно за петте обвивки, а книгите са извън тях. Следователно Себето трябва се изследва вътре, отхвърляйки петте обвивки; безполезно е да се търси в книгите. Ще дойде време, когато всеки един, ще трябва да забрави всичко, което е научил.
24. Какво е щастие?
Щастието е самата същност на Себето; щастието и Себето не са различни. Няма щастие в нито един обект от света. Ние си представяме, че изпитваме щастие от обектите, поради невежество. Когато умът отива навън, той изпитва страдание. Всъщност, когато неговите желания са изпълнени, той се връща в източника си и се наслаждава на щастие, което е Себето. Подобно, в състоянието на дълбок сън, самадхи и безсъзнание, а също и когато желаните обекти са налице или нежеланите обекти са премахнати, умът става вътрешно ориентиран и се наслаждава на чистото щастие в Себето. Така умът се движи без почивка, редувайки излизане от Себето и връщане в Него. Под дървото сянката е приятна; навън, на открито, жегата е съсипваща. Човек, който е ходил на слънце, когато стигне до сянката се разхлaжда. Някой, който продължава да се движи от сянката на слънце и после обратно, е глупак. Мъдрият постоянно стои на сянка. По същия начин умът на този, който знае истината, не напуска Брахман. Умът на невежия, напротив, излиза в света, изпитва страдание и за кратко време се връща в Брахман и изпитва щастие. Всъщност това което се нарича свят е просто мисъл. Когато светът изчезне, т.е. когато няма мисъл, умът преживява щастие; а когато светът се появява, минава през страдания.
25. Какво е прозрение за мъдростта (джнана дришти)?
Да бъдеш тих е прозрение за мъдростта. Да останеш тих е да разтвориш ума в Себето. Телепатията, знанието за минали, настоящи и бъдещи случки и ясновидството, не са прозрение за мъдростта.
26. Каква е връзката между липсата на желания и мъдростта?
Липсата на желания е мъдрост. Двете не са различни; те са едно и също. Липсата на желания е въздържането на ума да се обърне по посока на някой обект. Мъдрост значи липсата на обекти. С други думи, нетърсенето на друго освен Себето е непривързаност или липса на желание; ненапускането на Себето е мъдрост.
27. Каква е разликата между изследването и медитацията?
Изследването се състои в задържането на ума в Себето. Медитацията е съзерцанието чрез мисъл формата, че собственото Себе е Брахман, Битие-Съзнание-Блаженството.
28. Какво е освобождение?
Изследването на природата на собственото себе, което е в робство, и осъзнаването на своята истинска природа е освобождение.
[1] Седемте вида тъкани (дхату) са: плазмата (раса), кръвта (ракта), мускулите (манса), мазнината (меда), костите (ашти), костния мозък (маджа) и спермата или репродуктивната течност (шукра)
[2] Сетивата за чуване, докосване, виждане, вкусване и обоняние, които схващат съответните обекти, т.е. звук, допир, цвят, вкус и мирис.
[3] Органите на речта, движението, хващането, отделянето и размножаването, които имат съответните функции, т.е. говорене, движение, хващане, отделяне и наслаждение.
[4] Прана, апана, самана, удана и вяна, които изпълняват съответно петте функции, т.е. дишане, отделяне, храносмилане, хранене и циркулация на кръвта.
[5] Сътворение, поддържане и разтваряне, символизирани от Брахма, Вишну и Шива.
[6] Сришти (сътворение, еволюция), стхити (запазване, поддържане), самхара (унищожение, разтваряне), тиродхана (покриване, илюзия, обвързване) и ануграха (Милост, Освобождение или Мокша).
"Кой съм аз?" на английски: http://www.sriramana...ds/who_am_I.zip
Аудио записът на "Кой съм аз?" на тамил: Кликнете тук, за да слушате аудиото
Филмът "Abide as the Self": http://www.youtube.c...h?v=GJwkuJfslUU
Всички живи същества желаят да бъдат винаги щастливи без да страдат, и тъй като при всички се наблюдава изключителна любов към себе си, и понеже единствено щастието е причина за любовта, за да се разкрие това щастие, което е собствената природа, и което се преживява в състоянието на дълбок сън, в което няма ум, човек трябва да познае Себе си.
1. Кой съм аз?
Не съм грубото тяло, съставено от седем вида тъкани[1]; не съм петте органи на сетивата[2]; не съм петте органи на движението[3]; не съм петте жизнени дъха[4]; не съм също и умът, който мисли; не съм дори и неведението (на дълбокия сън), в което остатъчните впечатления от обектите са латентни, и където няма обекти и активности.
2. Ако не съм нито едно от тези, тогава “Кой съм аз?”
След отхвърлянето на всичко гореспоменато чрез “не това, не това”, Осъзнаването, което остава – това съм Аз.
3. Каква е природата на Осъзнаването?
Природата на Осъзнаването е Съществуване-Съзнание-Блаженство.
4. Кога ще се постигне Себереализация?
Когато светът, който е видяното е отстранен, ще се случи реализация на Себето, което е Свидетеля.
5. Възможна ли е Себереализацията, когато светът е там (взет за реален)?
Не е възможна.
6. Защо?
Свидетелят и видяният обект са като въжето и змията. Също както знанието за въжето, което е основата, няма да се появи, докато фалшивото знание за илюзорната змия не си отиде, така и реализацията на Себето, което е основата, няма да бъде постигнато докато вярването, че светът е реален не е отстранено.
7. Кога светът, който е видяният обект, ще бъде отхвърлен?
Когато умът, който е причината за всяко разпознаване и за всички действия, стане неподвижен, светът ще изчезне.
8. Каква е природата на ума?
Това, което се нарича “ум” е чудна сила пребиваваща в Себето. Той е причината за раждането на мислите. Няма такова нещо като ум, който е отделен от мислите. Следователно мисълта е природата на ума. Няма същност наречена свят, отделна от мислите. В дълбок сън няма мисли, няма и свят. В будността и съня със съновидения има мисли, има и свят. Както паякът изпуска нишката (на паяжината) и отново я прибира обратно в себе си, по същия начин умът проектира света чрез себе си и отново го разтваря в себе си. Когато умът излезе от Себето, светът се появява. Следователно когато светът се появява (изглежда реален), Себето не се възприема, а когато Себето се появи (сияе), светът не се възприема. Когато човек постоянно изследва природата на ума, той ще изчезне, оставяйки Себето (като остатък). Това, което се разбира под Себе е Атман. Умът винаги съществува в зависимост от нещо грубо; той не може да съществува сам. Умът е това, което се нарича фино тяло или душа (джива).
9. Какво представлява пътят на изследването за разбиране на природата на ума?
Това, което израства като “аз” в тялото, е умът. Ако се изследва, къде в тялото израства “аз” мисълта, ще стане ясно, че се появява в Сърцето. Там е източникът на ума. Човек ще бъде доведен до това място, дори ако продължително мисли “аз", "аз” . От всички мисли, които изникват в ума, “аз-мисълта” е първата. Другите мисли се появяват единствено след израстването на тази. Второто и третото лично местоимение се появяват само след появяването на първото лично местоимение; без първото лично местоимение, няма да има второ и трето.
10. Как умът ще стане неподвижен?
Чрез изследването “Кой съм аз?”. Мисълта “Кой съм аз?” ще унищожи всички други мисли, и както пръчката, използвана за разгаряне на горящата клада за мъртвите, накрая сама се унищожава. Тогава ще изгрее Себереализацията.
11. Какво е средството за постоянното задържане върху мисълта “Кой съм аз?”?
Когато други мисли изникнат, те не трябва да се следват, а да се изследва “За кого изникват?”. Няма значение колко мисли възникват. Когато се появи мисъл, човек трябва да изследва съсредоточено, “За кой изниква тази мисъл?”. Отговорът, който се издига, би трябвало да е “За мен”. Тогава ако човек изследва “Кой съм аз?”, умът ще се върне към източника си и мисълта, която е израстнала ще затихне. Чрез постоянна практика по този начин, умът ще развие умение да стои в източника си. Грубите имена и форми се появяват, когато умът, който е фин, отива навън чрез мозъка и сетивните органи; когато стои в Сърцето, имената и формите изчезват. Възпирането на външната ориентация на ума и пребивававането му в Сърцето се нарича вглъбеност (антармукта). Оставянето на ума да излиза от Сърцето е познато като формализъм (бахирмукта). Така, когато умът стои в Сърцето, “аза”, който е източника на всички мисли, ще изчезне и ще засияе вечно съществуващото Себе. Каквото и да прави човек, трябва да го прави без чувство за “аз”. Ако се действа по този начин, всичко ще се види като природата на Шива (Бог).
12. Няма ли други средства за умиротворяване на ума?
Освен изследването, няма други адекватни средства. Ако контролът на ума е търсен чрез други средства, умът ще изглежда че е контролиран, но отново ще се появи. Чрез контрол на дишането, умът ще стане тих; но ще бъде тих, докато има контрол на дишането, а когато нормалното дишане се възобнови, умът също ще започне да се движи и да се заблуждава, подтикван от остатъчните впечатления. Източникът на ума и дишането е един и същ. В действителност, мисълта е природата на ума. Мисълта “аз” е първата мисъл на ума; и това е егото. Затова, когато възникне егото, възниква и дишането. Следователно, когато умът стане неподвижен, дишането е контролирано, а когато дишането е контролирно, умът става спокоен. Но в дълбок сън, въпреки че умът е неподвижен, дишането не спира. Това става поради Божията воля, така че тялото на човека да бъде съхранено, а другите хора да не остават с впечатлениeто, че е мъртъв. В будно състояние, в самадхи, когато умът стане неподвижен, дишането е контролирано. Дишането е грубата форма на ума. До момента на смъртта, умът държи дъха в тялото; и когато тялото умре, умът взима дъха със себе си. Следователно практиката на контрол на дишането дава покой на ума (манониграха); но тя няма да унищожи ума (манонаса).
Практики като контрол на дишането, медитация върху форма на Бога, повторение на мантри, пост, и т.н., са помощни средства за постигане на покой на ума.
Чрез медитация върху форми на Бога и чрез повторение на мантри, умът става еднонасочен. Умът винаги се лута, но също както слона, на който му се даде да държи верига в хобота си, ще продължи, държейки веригата и нищо друго, така и умът зает с име или форма, ще хване само това. Когато умът се разшири във формата на безброй мисли, всяка мисъл става слаба; но когато останалите мисли се разтворят, умът става еднонасочен и силен; за такъв ум Себеизследването ще бъде лесно. Oт всички ограничителни правила, това за приемането на саттвична храна в умерени количества е най-доброто; спазвайки това правило, саттвичното качество на ума ще расте и това ще е благотворно за Себеизследването.
13. Остатъчните впечатления (мислите) от обектите се появяват безспирно като вълните на океана. Кога те ще бъдат унищожени?
Когато медитацията върху Себето изгрява все повече и повече, мислите ще бъдат унищожени.
14. Възможно ли е остатъчните впечатления от обектите, които идват от незапомнни времена, да бъдат разтворени и да се остане като чистото Себе?
Без да се поддава на съмнението “Възможно ли е или не?”, човек трябва да се придържа към медитацията върху Себето. Дори ако е голям грешник, той не трябва да се тревожи и да ридае “О! Аз съм грешник, как е възможно да бъда спасен?” Човек трябва напълно да отхвърли мисълта “Аз съм грешник” и интензивно да медитира върху Себето; тогава със сигурност ще успее. Няма два ума – единия добър, другия лош; умът е само един. Остатъчните впечатления са два вида – благоприятни и неблагоприятни. Когато умът е под влиянието на благоприятните впечатления е наречен добър, а когато е под влиянието на неблагоприятните впечатления е считан за лош.
На умът не трябва да се позволява да блуждае след светски обекти и това, което засяга други хора. Колкото и лоши да са хората, не трябва да се поддържа омраза към тях. И желанието и отвращението трябва да бъдат избягвани. Който дава на другите, дава на себе си. Ако тази истина е разбрана, кой няма да дава на другите? Когато "азът" се появи, всичко се появява; когато "азът" oстане в покой, всичко е в покой. В каквато степен сме смирени, в такава степен ще получим добро. Ако умът се държи в покой, човек може да живее навсякъде.
15. Колко време трябва да се практикува изследването?
Изследването “Кой съм аз?” е нужно, докато има впечатления от обектите на ума. Когато мислите възникнат, те трябва да се унищожат тогава и там, в мястото на възникването им, чрез изследване. Човек непрекъснато трябва да съзерцава Себето, и единствено това трябва да се прави, докато Себето не е разкрито. Докато има врагове в крепостта, те ще продължават да нападат и занапред; ако те са унищожавани, когато се появяват, крепостта ще бъде в наши ръце.
16. Каква е природата на Себето?
Каквото съществува, всъщност е единствено Себето. Светът, индивидуалната душа и Бог са проявления в него. Като сребристото в седефа, тези три се появяват и изчезват едновременно.
Себето няма абсолютно никаква “аз-мисъл”. То е наричано “Тишина”. Себето само по себе си е светът; Себето само по себе си е “аза”; Себето само по себе си е Бог; всичко е Шива, Себето.
17. Бог ли върши всичко?
Слънцето свети без да иска, без да решава и без усилие и просто в присъствието му камъкът излъчва топлина, лотосът разцъфва, водата се изпарява, хората изпълняват техните различни дейности и после почиват. Kакто в присъствието на магнита, иглата се движи, така и поради силата на самото присъствие на Бог, душите, управлявани от трите (космични) функции[5] или петорната божествена активност[6], извършват техните действия и после почиват, в съответствие с тяхната карма. Бог не взима решения; никоя карма не Го обвързва, така както светските дейности не оказват влияние на слънцето, и както предимствата и недостатъците на другите четири елемента не оказват влияние на всепроникващото пространство.
18. От поклонниците, кой е най-добрият?
Този, който се е отдал изцяло на Себето, което е Бог, е най-превъзходния поклонник. Себеотдаването на Бог, значи да си установен постоянно в Себето, без да даваш почва за поява на никакви мисли, освен на такива за Себето.
Каквито и товари да са хвърлени на Бога, Той ги носи. След като върховната сила на Бог прави възможно нещата да се движат, защо ние, вместо да се отдадем на нея, трябва постоянно да се тревожим с мисли като, какво и как трябва или не трябва да бъде направено? Ние знаем, че влакът носи всички товари, така че, след като сме качени на него, защо трябва да носим нашия малък багаж на главата си за наш дискомфорт, вместо да го оставим долу на пода и да се чувстваме облекчени?
19. Какво е непривързаност?
Непривързаност е, когато израстват мисли, те да се унищожават напълно и без остатък в източника им. Както гмуркачът връзва камък около кръста си и потъва до дъното на морето и там намира перлите, така и човек трябва да е непривързан, да се гмурне в себе си и да се сдобие с Перлата-Себе.
20. Бог или Гуру могат ли да причинят освобождението на душата?
Бог и Гуру само ще покажат пътя към реализацията; самите те няма да доведат душата до състоянието на свобода.
Всъщност, Бог и Гуру не са различни. Също както за жертвата, която е попаднала в челюстите на тигъра няма бягане, така и попадналите пред милостивия поглед на Гуру, ще бъдат спасени и няма да се изгубят; но все пак, човек трябва със свои собствени усилия, следвайки пътя, показан от Бог или Гуру, да постигне освобождение. Човек може да познае себе си единствено със собственото си око на знанието, а не с нечие друго. Нима Рама се нуждае от помощта на огледало, за да знае, че е Рама?
21. Необходимо ли е за копнеещият за освобождение да изследва природата на принципите (таттвите)?
Както някой, който иска да изхвърли боклука, няма нужда да го анализира и да гледа какъв е, така и този, който иска да узнае Себето, няма нужда да брои принципи или да изследва характеристиките им; това, което трябва да прави е да отхвърли всички принципи, които скриват Себето. Светът трябва да бъде разглеждан като сън.
22. Има ли разлика между будността и сънуването?
Будността е продължителна, а сънят е кратък; освен тази, няма друга разлика. Случките в будно състояние изглеждат реални, както и тези в съня, докато сънуваш. Сънувайки, умът използва друго тяло. И при двете състояния - будното и сънуването - мислите, имената и формите се появяват едновременно.
23. Има ли някаква полза да се четат книги за тези, които копнеят за освобождение?
Всички текстове казват, че за да постигне освобождение, човек трябва да направи ума неподвижен; следователно тяхното крайно учение е, че ума трябва да е тих; веднъж разбрано, няма нужда от безкрайно четене. За да се успокои умът, човек трябва единствено да изследва какво е собственото Себе. Как това търсене може да бъде осъществено в книгите? Човек трябва да познае Себето със собственото си око на мъдростта. Себето е вътрешно за петте обвивки, а книгите са извън тях. Следователно Себето трябва се изследва вътре, отхвърляйки петте обвивки; безполезно е да се търси в книгите. Ще дойде време, когато всеки един, ще трябва да забрави всичко, което е научил.
24. Какво е щастие?
Щастието е самата същност на Себето; щастието и Себето не са различни. Няма щастие в нито един обект от света. Ние си представяме, че изпитваме щастие от обектите, поради невежество. Когато умът отива навън, той изпитва страдание. Всъщност, когато неговите желания са изпълнени, той се връща в източника си и се наслаждава на щастие, което е Себето. Подобно, в състоянието на дълбок сън, самадхи и безсъзнание, а също и когато желаните обекти са налице или нежеланите обекти са премахнати, умът става вътрешно ориентиран и се наслаждава на чистото щастие в Себето. Така умът се движи без почивка, редувайки излизане от Себето и връщане в Него. Под дървото сянката е приятна; навън, на открито, жегата е съсипваща. Човек, който е ходил на слънце, когато стигне до сянката се разхлaжда. Някой, който продължава да се движи от сянката на слънце и после обратно, е глупак. Мъдрият постоянно стои на сянка. По същия начин умът на този, който знае истината, не напуска Брахман. Умът на невежия, напротив, излиза в света, изпитва страдание и за кратко време се връща в Брахман и изпитва щастие. Всъщност това което се нарича свят е просто мисъл. Когато светът изчезне, т.е. когато няма мисъл, умът преживява щастие; а когато светът се появява, минава през страдания.
25. Какво е прозрение за мъдростта (джнана дришти)?
Да бъдеш тих е прозрение за мъдростта. Да останеш тих е да разтвориш ума в Себето. Телепатията, знанието за минали, настоящи и бъдещи случки и ясновидството, не са прозрение за мъдростта.
26. Каква е връзката между липсата на желания и мъдростта?
Липсата на желания е мъдрост. Двете не са различни; те са едно и също. Липсата на желания е въздържането на ума да се обърне по посока на някой обект. Мъдрост значи липсата на обекти. С други думи, нетърсенето на друго освен Себето е непривързаност или липса на желание; ненапускането на Себето е мъдрост.
27. Каква е разликата между изследването и медитацията?
Изследването се състои в задържането на ума в Себето. Медитацията е съзерцанието чрез мисъл формата, че собственото Себе е Брахман, Битие-Съзнание-Блаженството.
28. Какво е освобождение?
Изследването на природата на собственото себе, което е в робство, и осъзнаването на своята истинска природа е освобождение.
[1] Седемте вида тъкани (дхату) са: плазмата (раса), кръвта (ракта), мускулите (манса), мазнината (меда), костите (ашти), костния мозък (маджа) и спермата или репродуктивната течност (шукра)
[2] Сетивата за чуване, докосване, виждане, вкусване и обоняние, които схващат съответните обекти, т.е. звук, допир, цвят, вкус и мирис.
[3] Органите на речта, движението, хващането, отделянето и размножаването, които имат съответните функции, т.е. говорене, движение, хващане, отделяне и наслаждение.
[4] Прана, апана, самана, удана и вяна, които изпълняват съответно петте функции, т.е. дишане, отделяне, храносмилане, хранене и циркулация на кръвта.
[5] Сътворение, поддържане и разтваряне, символизирани от Брахма, Вишну и Шива.
[6] Сришти (сътворение, еволюция), стхити (запазване, поддържане), самхара (унищожение, разтваряне), тиродхана (покриване, илюзия, обвързване) и ануграха (Милост, Освобождение или Мокша).
"Кой съм аз?" на английски: http://www.sriramana...ds/who_am_I.zip
Аудио записът на "Кой съм аз?" на тамил: Кликнете тук, за да слушате аудиото
Филмът "Abide as the Self": http://www.youtube.c...h?v=GJwkuJfslUU
Сахаджа Йога Семинар
Йога Семинар в град Раковски-Вход Свобод...
Програми по Сахаджа Йога в град Симитли ...
Йога Семинар в град Раковски-Вход Свобод...
Програми по Сахаджа Йога в град Симитли ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
