Агнйа означава “свидетел”. Създадена е в човешкото същество, когато то е започнало да мисли. Без да имаме език, не можем да мислим. Преди това мисълта беше вдъхновение. Мислите, които ни връхлитат, са в светлина и сянка. След Реализацията са само светлина, а сенките са като насочващ маяк. Това е език, а мислите са обусловености за нас. Ние скачаме от една мисъл на друга, като морска вълна, която стига брега и се връща, а после отново приижда. Това може да стане влудяващо – понякога са негативни, понякога позитивни.             Егото е разположено от лявята страта на главата, а суперегото - от дясната. Обусловеностите са в дясната страна /на главата – б.пр./ и ни дават страхове и заплахи. Няма нужда да мислим за миналото или за бъдещето – животните не го правят. Ако знаят, че към тях приближава друго животно – добре. Защо да мислят за това? Хората мислят за всичко и смятат, че е мъдро да седнеш да мислиш. То би трябвало да е спонтанно, като вдъхновение, просто да достига до вас. Мисленето е игра на мъртвото.             Това е центърът на Христос. Той обитава този център. Той се развива до Маха Вишну. Всъщност християните не знаят нищо за Неговото превръщане, как стана Христос и защо Бог не слезе сам да свърши работата. Той е най-важната инкарнация. Той е Принципът на Сътворението - Татва. Ганеша обитава Муладхара чакра и постепенно се развива, докато стане на това ниво Христос. Той е Принципът. Кой е нашият Принцип? Кундалини, може да кажете. Творението, цялото Творение е Принципът и поддръжката. В Творението Той представлява духовната същност на Сътворението, или с други думи - съпругът и съпругата и детето в семейството. Детето е същността на съпруга, а съпругата - същността на дома. Докато нямат дете, семейството няма смисъл. А Христос беше същността на първичния звук ОМ. Когато Първичните Баща и Майка се разделиха, те създадоха този звук. Той е този звук, който поддържа и се грижи, нещо повече - поддържа цялата Вселена. Защото Той е духовната същност, която никога не умира. Моята същност е Духът. Духът никога не умира. Тялото умира, но духовната същност остава. Той е най-важната инкарнация.
ШРИ МАТАДЖИ НИРМАЛА ДЕВИ