„Нашият най-голям страх не е, че сме неспособни. Нашият най-голям страх е, че сме силни до безкрайност. Нашата светлина, а не мрака в нас, ни плаши. Ние се питаме:“Кой съм аз да бъда блестящ, прекрасен, талантлив, приказен?“ Всъщност кой си ти да не си това? Ти си дете на Бог. Да се правиш на нищожен не помага на света. Няма нищо просветляващо в това да се стесняваш, за да не се почувстват останалите несигурни около теб. Всички ние трябва  да сияем, като децата. Ние сме родени да проявим величието на Бог вътре в нас. Не е само в някои от нас; във всеки е. И когато позволим нашата собствена светлина да засияе, ние несъзнателно даваме на другите хора разрешение да направят същото. когато се освободим от нашия най-голям страх, присъствието ни автоматично осовобождава останалите.“
(A Return to Love: Reflections on the Principles of „A Course in Miracles“, Harper Collins, 1992. From Chapter 7, Section 3])